Месец март дойде и тук е момента да започне предстартовата треска за всички, които ще прекрачат прага на училището за последно. Знам, че повечето са чакали този момент с нетърпение. "УФ, кога ще свърши това даскало" беше любимата ми фраза, а на майка ми - "Ти ще видиш после". Всички минаваме през този ден и какъв по - добър начин от отбелязването му с един разкошен абитурентски бал. Спомените са незабравими, опитваме се да ги съберем в шепа и да ги запазим на място, от където няма да се загубят. Няколко фотографии на точното място и в точния момент са това, което ви трябва за скритите в шепата спомени. Блеснали очи, искрящи усмивки, разлято вино по роклята (придружено с уникалната гримаса), прегръдките на приятели, сълзите в очите на родителското тяло... За всичко това мога да помогна (не, няма да разплаквам родителите, просто ще открадна издайническите капчици). Обичам работата си и с моят другар фотоапарата, сякаш се сливаме в едно, усещам моментите и ги запечатвам. Ще се радвам да споделите празника с мен, а аз да споделя спомените ви.
